13 дек. 2017 г., 00:46

Ден след ден

489 0 0


                    странно как хората често казват че ще убият
                    малко време но истината е че се опитват да
                    убият безсмъртното

 

                    времето е това което ще убие
                    всички ни

 

                    времето е пушката която никога не
                    засича
                    то е слънцето превърнало се в червен
                    гигант
                    то е сянката следяща стъпките ти когато
                    настръхнеш сякаш някой е зад гърба ти
                    по тъмните улички
                    това са жълтите очи зад храстите
                    които никога не мигат и те наблюдават
                    точно в полунощ
                    това е влакът без машинист който се е впуснал
                    към теб
                    това е стенната картина на влак която пада върху
                    главата ти
                    това е звъненето на телефона ти и липсата на звън
                    от звънеца на входната ти врата..

 

                    времето е това от което си мислим че имаме достатъчно
                    но истината е че е много малко почти
                    никакво
                    то е перфектната лъжа
                    това са сивеещите мустаци на котката ти
                    това сме ние затворени в пясъчни часовници докато
                    сърцата ни изпомпват пясък
                    това е пространството между глава I и глава II
                    която може би е
                                           празна
                    страница...
                    това е началото на края на тунела

 

                    ...Земята превръщайки се в сиво петно
                    времето е когато мъж престава да гледа към телевизора
                    а телевизорът започва да гледа към зомби
                    това са животните които стават по-човечни от самото
                    човечество и общуват повече помежду си от него
                    това е моментът в който осъзнаваш че вътре в теб е
                    по-плашещо отколкото е навън
                    това е чудовището под леглото ти което е избягало
                    отключвайки звяра
                    в теб
                    това е когато избраните се сдобият с достатъчно
                    мъдрост за да казват истината дори когато
                    лъжат

 

                    това е специалната течност от която не можем да
                    отпием и не можем да замразим:
                    тя отпива от нас
                    капка по
                    капка
                    ден след ден

 

                    времето е като
                    лош сън
                    кошмар
                    от който не можем да се събудим
                    без значение колко пъти
                    умираме в него

 

                    докато не бъдем
                    призовани

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jujashta Muha Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...