Тъмна, черна пелена

спусната е над града.

Пълна, сляпа тишина,

нарушена от кола.

Глас на приятел в телефона звучи

така далече и толкова близо.

Говорим за днес, за утре, за вчера,

за нова, за стара, сегашна афера.

Мисълта ни хвърчи със скорост бясна,

но винаги с идея ясна.

Споменаваме отминалите дни и старите приятели.

Разделяме се с весел тон и натискане на един бутон.

Заспивам в моето легло,

вперила очи в тавана.

Мисля за настъпващото утро

и красотата на деня.