19.11.2012 г., 22:33

Ден след нощта

811 0 0

Тъмна, черна пелена

спусната е над града.

Пълна, сляпа тишина,

нарушена от кола.

Глас на приятел в телефона звучи

така далече и толкова близо.

Говорим за днес, за утре, за вчера,

за нова, за стара, сегашна афера.

Мисълта ни хвърчи със скорост бясна,

но винаги с идея ясна.

Споменаваме отминалите дни и старите приятели.

Разделяме се с весел тон и натискане на един бутон.

Заспивам в моето легло,

вперила очи в тавана.

Мисля за настъпващото утро

и красотата на деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....