19.11.2012 г., 22:33

Ден след нощта

817 0 0

Тъмна, черна пелена

спусната е над града.

Пълна, сляпа тишина,

нарушена от кола.

Глас на приятел в телефона звучи

така далече и толкова близо.

Говорим за днес, за утре, за вчера,

за нова, за стара, сегашна афера.

Мисълта ни хвърчи със скорост бясна,

но винаги с идея ясна.

Споменаваме отминалите дни и старите приятели.

Разделяме се с весел тон и натискане на един бутон.

Заспивам в моето легло,

вперила очи в тавана.

Мисля за настъпващото утро

и красотата на деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...