29 abr 2018, 0:20

Ден споделен 

  Poesía » Otra
337 1 4

Слънчева ро̀ба и дума проклета.
Аз съм самотен – а ти си игла –
хайде, станѝ – заредѝ пистолета.
С ярост ни чака на прага света!

Дай ми ръка! Докоснѝ и звездите.
Ние сме двама… Обичам, творя…
Виждам света – и обличам очите,
с обич на птиче и смела звезда –

ти си комета в дланта ми изгряла,
полъх на вятър и дума в нощта –
аз ослепявам. При твоето тяло
пак се надявам да стана искра.

Двама ще бъдем. Трудно е, зная.
Няма боязън, заключен у мен –
ние сме сила. И обич – до края,
в рая на нашия ден споделен…

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??