thedac (Димитър Драганов)
873 1129
29.04.2018 г., 0:20 ч.

Ден споделен 

  Поезия » Друга
357 1 4

Слънчева ро̀ба и дума проклета.
Аз съм самотен – а ти си игла –
хайде, станѝ – заредѝ пистолета.
С ярост ни чака на прага света!

Дай ми ръка! Докоснѝ и звездите.
Ние сме двама… Обичам, творя…
Виждам света – и обличам очите,
с обич на птиче и смела звезда –

ти си комета в дланта ми изгряла,
полъх на вятър и дума в нощта –
аз ослепявам. При твоето тяло
пак се надявам да стана искра.

Двама ще бъдем. Трудно е, зная.
Няма боязън, заключен у мен –
ние сме сила. И обич – до края,
в рая на нашия ден споделен…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??