Ден споделен
Слънчева ро̀ба и дума проклета.
Аз съм самотен – а ти си игла –
хайде, станѝ – заредѝ пистолета.
С ярост ни чака на прага света!
Дай ми ръка! Докоснѝ и звездите.
Ние сме двама… Обичам, творя…
Виждам света – и обличам очите,
с обич на птиче и смела звезда –
ти си комета в дланта ми изгряла,
полъх на вятър и дума в нощта –
аз ослепявам. При твоето тяло
пак се надявам да стана искра.
Двама ще бъдем. Трудно е, зная.
Няма боязън, заключен у мен –
ние сме сила. И обич – до края,
в рая на нашия ден споделен…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
