Луната есенно се смее

И гали всеки земен стрък.

А цялата земя немее,

но се върти обаче в кръг.

И багрена във черно прежда –

нощта покрива всеки двор.

Немирен облак се навежда

да чуе звук от птичи хор.

Тя – цялата земя – притихва

И крие слънцето от нас.

А сутрин ранобудно кихва

И грейва слънцето във час.

И тръгва пак денят със шпори,

за да настигне свойта нощ.

И всичко пак да се повтори

под погледа на звезден кош.