Денонощие
Луната есенно се смее
И гали всеки земен стрък.
А цялата земя немее,
но се върти обаче в кръг.
И багрена във черно прежда –
нощта покрива всеки двор.
Немирен облак се навежда
да чуе звук от птичи хор.
Тя – цялата земя – притихва
И крие слънцето от нас.
А сутрин ранобудно кихва
И грейва слънцето във час.
И тръгва пак денят със шпори,
за да настигне свойта нощ.
И всичко пак да се повтори
под погледа на звезден кош.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
