26 ago 2007, 14:57

Денонощно 

  Poesía
622 0 6

на майка ми

 

 

Утром усещам, вървейки по улиците,

Душата ти.

Усещам денем, говорейки с хората,

Твоята мисъл .

Привечер гласа ти чувам да звучи като виртуозен звук, настигащ до ушите, сякаш маранята го препречва...

Нощем усещам духа ти,

приседнал до мен да слуша мислите ми и

да се усмихва...

 

Душата ти на друго място ли е сутрин?

Губиш ли си мисълта понякога денем?

От какво пресипнал е гласа ти?

Нощем отпочиваш ти...

 

 

Ще кажете... и гласът пресипва без причина, и мисълта си всеки нявга губи...

 

 

Но не... със нея близо сме, дори и тъй далеч...

© Алабаланица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Продължавай да пишеш!!!
  • Да , хубав стих, осмели се и публикувай още.Поздрав.
  • Поздрав!!!
  • Поздрав и от мен Мила!Добре дошла в сайта на ОТКРОВЕНИЯ,добре дошла при Нас!Много се радвам ,че си кацнала тук,се надявам да намериш приятели сред нас,а можеш да намериш и сродна душа!
    Радвам се че си посветила тези стихове на Майка си - МНОГО СА ХУБАВИ!
    -дано ги е прочела!Аз за съжеление не успях да го направя,не защото не я ОБИЧАХ, а защого думите бяха слаби да изразя чувствата си към нея!ТИ СИ ГО НАПРАВИЛА МНОГО УСПЕШНО!ПОЗДРАВ И БЛАГОДАРЯ ОТ МОЕ ИМЕ!
  • Надявам се да е добре сега.Честно казано не очаквах отзиви, благодаря.Може би ще се осмеля да публикувам и още...може би...
  • Да ще е хубаво да увеличиш шрифта,защото се измъчих докато го прочета.Иначе ми хареса
Propuestas
: ??:??