на майка ми
Утром усещам, вървейки по улиците,
Душата ти.
Усещам денем, говорейки с хората,
Твоята мисъл .
Привечер гласа ти чувам да звучи като виртуозен звук, настигащ до ушите, сякаш маранята го препречва...
Нощем усещам духа ти,
приседнал до мен да слуша мислите ми и
да се усмихва...
Душата ти на друго място ли е сутрин?
Губиш ли си мисълта понякога денем?
От какво пресипнал е гласа ти? ...