Денят
на грешната земя без грях стъпи,
с лъчи събуди птиците в гората
И сянката на мойта нощ стопи.
И всеки ден посрещам със надежда,
посрещам го с мечти по теб, любов,
а мисъл, пълна с трепет ме отвежда
към нежния ти, мил, сърдечен зов.
А ти си тъй далеч и за мечтите,
далеч от радостта на моя ден.
Залязва любовта, залязва кат лъчите,
защо си вечно бягаща от мен?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Буюклиева Todos los derechos reservados