Aug 31, 2005, 7:03 PM

Денят

  Poetry
870 0 2
Денят изгря от диска на зората,
на грешната земя без грях стъпи,
с лъчи събуди птиците в гората
И сянката на мойта нощ стопи.
И всеки ден посрещам със надежда,
посрещам го с мечти по теб, любов,
а мисъл, пълна с трепет ме отвежда
към нежния ти, мил, сърдечен зов.
А ти си тъй далеч и за мечтите,
далеч от радостта на моя ден.
Залязва любовта, залязва кат лъчите,
защо си вечно бягаща от мен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Буюклиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...