Денят е зимен

28 ene 2010, 8:59

Poesía

954 0 3

И днес съм безразлична (както винаги).

Часовникът забравя

да отсича часовете.

Денят е зимен. А сърцето - ледено.

Бялото натрапва се сред цветовете.

Отшумява болката на незнайното

бълнуване.

А слънцето не гали устните ми

със лъчи... Днес е тъжно вън,

а в душата пак пирува се.

Чувствата надигат чаши, пълни със сълзи.

И беше тъжно вчера

като се прибирах.

По тъмни тротоари пак замислено вървях.

Бродих и търсих някъде различното,

как загубило е пътя така и не разбрах.

Сливат се пред мене

някъде годините. А дирите им

се отбелязват по пулсиращото ми сърце.

Днес е ден да се усмихваме.

Без причина... Нека просто да ни е добре.

А там, във нищото, ще усетя красота,

за да почувствам пламъка

отново във душата си.

Че той диктува свойте правила,

а аз обречена съм да следя ръката му.

И пак се връщам откъдето

тръгнах някога... Спирам се,

за да се вслушам в тракащия звук.

А той започна да отсича времето,

което бях пропуснала, докато

се завръщах тук.

28.01.10

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.