Денят е зимен
И днес съм безразлична (както винаги).
Часовникът забравя
да отсича часовете.
Денят е зимен. А сърцето - ледено.
Бялото натрапва се сред цветовете.
Отшумява болката на незнайното
бълнуване.
А слънцето не гали устните ми
със лъчи... Днес е тъжно вън,
а в душата пак пирува се.
Чувствата надигат чаши, пълни със сълзи.
И беше тъжно вчера
като се прибирах.
По тъмни тротоари пак замислено вървях.
Бродих и търсих някъде различното,
как загубило е пътя така и не разбрах.
Сливат се пред мене
някъде годините. А дирите им
се отбелязват по пулсиращото ми сърце.
Днес е ден да се усмихваме.
Без причина... Нека просто да ни е добре.
А там, във нищото, ще усетя красота,
за да почувствам пламъка
отново във душата си.
Че той диктува свойте правила,
а аз обречена съм да следя ръката му.
И пак се връщам откъдето
тръгнах някога... Спирам се,
за да се вслушам в тракащия звук.
А той започна да отсича времето,
което бях пропуснала, докато
се завръщах тук.
28.01.10
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Добрева Все права защищены
