21 nov 2006, 8:00

Денят и Нощта

  Poesía
1.1K 0 2
Частици от теб
разпръснати навсякъде по мен

Ако бях цвете
ти щеше да си слънцето
което ми дава топлина
и без което не мога

Днес ще залезе слънцето
и всички самотни мечтатели
...те залязват с него
но само за да изгрее отново
отново да засвети

Ти беше права когато ми шепнеше в ухото
шепнеше ми че всичко ще се оправи
и всичко стана толкова хубаво
Въпреки че слънцето залязва
то отново ще изгрее

Вески път когато изгрява
всичко започва отначало

а през нощта
когаро всичко е тъмно
аз ще запаля фенери
за да осветя думите си
и всичко да стане ясно
Гледайки назад аз сега виждам защо умрях
и през целия си живот
аз разбрах всички конфликти на нашето приятелство
които аз рисувам с думи
и сега... ас съм недосегаем

С новата светлина винаги се ражда нова надежда
която ще ни помогне да подчертаем значението
и да гравираме нашите имена вътре


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...