Частици от теб
разпръснати навсякъде по мен

Ако бях цвете
ти щеше да си слънцето
което ми дава топлина
и без което не мога

Днес ще залезе слънцето
и всички самотни мечтатели
...те залязват с него
но само за да изгрее отново
отново да засвети

Ти беше права когато ми шепнеше в ухото
шепнеше ми че всичко ще се оправи
и всичко стана толкова хубаво
Въпреки че слънцето залязва
то отново ще изгрее

Вески път когато изгрява
всичко започва отначало

а през нощта
когаро всичко е тъмно
аз ще запаля фенери
за да осветя думите си
и всичко да стане ясно
Гледайки назад аз сега виждам защо умрях
и през целия си живот
аз разбрах всички конфликти на нашето приятелство
които аз рисувам с думи
и сега... ас съм недосегаем

С новата светлина винаги се ражда нова надежда
която ще ни помогне да подчертаем значението
и да гравираме нашите имена вътре