Денят затваря цветната си чашка,
полюшва резедаво стебълце,
върти по кучешки щастлив опашка,
заспивайки в потайно легълце.
Нощта се спуска – хищна пеперуда -
присветва с изумрудени очи.
Умело се преструва на учудена,
на пръсти се прокрадва и мълчи.
Пак двамата се гонят предпазливо,
настигат се - ту в Залез, ту в Зора...
И някак носталгично и красиво
превръщат любовта си във игра.