Денят затваря цветната си чашка,
полюшва резедаво стебълце,
върти по кучешки щастлив опашка,
заспивайки в потайно легълце.
Нощта се спуска – хищна пеперуда -
присветва с изумрудени очи.
Умело се преструва на учудена,
на пръсти се прокрадва и мълчи.
Пак двамата се гонят предпазливо,
настигат се - ту в Залез, ту в Зора...
И някак носталгично и красиво
превръщат любовта си във игра.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
