Денят на красотата

Ти озари храма студен

на моята душа и ден

разсея наоколо тъмата -

денят на красотата.

Нощта изчезна и топли лъчи

стопиха лед, що сърцето оковá,

затуй  душа за теб тъжи,

но ти не чу моите слова.

Че за теб роден съм аз,

като дар от Бога те приех,

изчезна зло и мраз,

но да те имам нямах успех.

В сърцето има светъл спомен

за дните с теб и с любовта,

но днес от тях няма и помен -

жесток и груб към мене е света.