Денят на моята остатъчност
изпърха със криле
издърпа ми завивките от себе си и ме
остави беззащитно гол и охлювен
в пустинята на смислите
днес вятърът е изрусено януарски
наднича из картината
която сам си нарисувах
върви по тротоарите
на булевардите житейски
и гледа да не се препъва с влюбвания
градът е уморени празници
и чуди се
дали да ни покаже нежен пръст
или да медитира
манипулира дупката на буква
О
промушва се
и ме изпраща в измерения изпразнени
от хуманоидите на ISON и Нибиру
в остатъците от деня ти ме завиваш с себе си и се обичаме
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Todos los derechos reservados
Поздравления и от мен!
