8.01.2014 г., 22:15

Денят на моята остатъчност

1.7K 0 12

изпърха със  криле

издърпа ми завивките от себе си и ме

остави беззащитно гол и охлювен

в пустинята на смислите

днес вятърът е изрусено януарски

наднича из картината

която сам си нарисувах

върви по тротоарите

на булевардите житейски

и гледа да не се препъва с влюбвания

 

градът е уморени празници

и чуди се

дали да ни покаже нежен пръст

или да медитира

манипулира дупката на буква

О

промушва се

и ме изпраща в измерения изпразнени

от хуманоидите на ISON и Нибиру

 

в остатъците от деня ти ме завиваш с себе си и се обичаме

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЕНГ 2014 за manipuliram (Манипулирам ): и за всеки който разгадае шифъра
  • OMG, ANG! Поздравления и от мен!

    М.
  • за
    djudjii (Жанет Велкова): и красиво си е кактусчето - самодостатъчно, макар и януарси изрусено - отивам да видя дали ти изрусяваш твоите текстове. Благодаря за наминаването!
  • Я, кактусчето пак цъфнало
    Предостатъчност си!
    Изрусен януарски поздрав
  • Благодаря на всички коментирали! Приятно съм изненадан от интереса - по-голям дори и от основния ми сайт. Човек (Анна Станоева): - радвам се, че попаднах на Човек - ще наминавам! krchernev (Красимир Чернев): Благодаря! Да - накрая има и емоционално приземяване! Работим на разни нива - нали?! radiola (Рада Димова): Енергията на думите ни е свързала, моите са позвънели на твоите, а те са реагирали, защото са на същата честота - така мисля аз! Anabell (АН АНАБЕЛ): Надявам се, че и те умопросветлявам. Благодаря!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...