Депресия...

Сълзите парят и са горчиви.
Не са от радост. Не и този път.
Всички спомени красиви
бавно, но успешно се топят.

Нямам нужда от убеждения, съвети...
Не искам ничий глас да чувам!
Всички и без това с друго са заети.
Нямам сили с никого да се сбогувам... 

Сама в тази празна сякаш стая,
уж позната, а тъй чужда и далечна,
посрещам аз началото на края,
орисана на болка чиста, вечна...