20.03.2013 г., 22:11 ч.  

Депресия... 

  Поезия
1003 1 0

Сълзите парят и са горчиви.
Не са от радост. Не и този път.
Всички спомени красиви
бавно, но успешно се топят.

Нямам нужда от убеждения, съвети...
Не искам ничий глас да чувам!
Всички и без това с друго са заети.
Нямам сили с никого да се сбогувам... 


Сама в тази празна сякаш стая,
уж позната, а тъй чужда и далечна,
посрещам аз началото на края,
орисана на болка чиста, вечна...

© С. С. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??