Депресията, дебнеща зад ъгъла
Зад ъгъл на уличка тиха
стаила се, чака депресия.
Макар недовършила стѝха,
извика ме за фотосесия.
Октомври довя я с листата
и волно тя с тях се въртя.
Как без да отчита, че страдам,
злокобно иззе ми плътта!
Опи се от тъжния поглед,
от липса на светъл мой взор.
В ума ми след тайния оглед,
в душата направи фурор.
Не ѝ се обаче понрави,
че щастие грейна у мен.
Тя смята се вечно за права,
но аз пък избягах от плен!
Когато съвсем я забравя,
не ще да ми сложи юзди.
Ще плаче когато се справя –
спасена от мними звезди.
© Bo Boteva Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да, тя дебне от ъгъла и понякога хората дори не подозират за това. И на мен ми хареса стиха. Темата е актуална напоследък
-
Благодаря за коментарите. Редактирам от няколко дни и накрая се получи този сравнително леко звучащ стих по сериозен проблем. Взех повод от филма "Тревожност" и романа "Депресията ме обича". Някои проявления на депресията могат, за съжаление, да са смразяващи.
-
Най-добрият начин за справяне с депресията е като я приемеш да даденост. Тогава със сигурност си отива.
Поздравления за хубавото и оригинално стихотворение. -
Рядко оригинален стих. Депресията често се дели на пролетна и есенна.
Тази е очевидно есенна и следователно по-опасна:
"Октомври довя я с листата
и волно тя с тях се въртя.
Как без да отчита, че страдам,
злокобно иззе ми плътта!"
Поздравление, Бо. Много ми хареса!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
За всяка болка има билка
Преди депресията да те начумери
набързичко с усмивка я изритай!