Депресията, дебнеща зад ъгъла
Зад ъгъл на уличка тиха
стаила се, чака депресия.
Макар недовършила стѝха,
извика ме за фотосесия.
Октомври довя я с листата
и волно тя с тях се въртя.
Как без да отчита, че страдам,
злокобно иззе ми плътта!
Опи се от тъжния поглед,
от липса на светъл мой взор.
В ума ми след тайния оглед,
в душата направи фурор.
Не ѝ се обаче понрави,
че щастие грейна у мен.
Тя смята се вечно за права,
но аз пък избягах от плен!
Когато съвсем я забравя,
не ще да ми сложи юзди.
Ще плаче когато се справя –
спасена от мними звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени
