2.11.2024 г., 22:27 ч.

Депресията, дебнеща зад ъгъла 

  Поезия » Друга
156 2 5


 

Зад ъгъл на уличка тиха
стаила се, чака депресия.
Макар недовършила стѝха, 
извика ме за фотосесия. 

 

Октомври довя я с листата 
и волно тя с тях се въртя. 
Как без да отчита, че страдам, 
злокобно иззе ми плътта! 

 

Опи се от тъжния поглед, 
от липса на светъл мой взор. 
В ума ми след тайния оглед, 
в душата направи фурор. 

 

Не ѝ се обаче понрави, 
че щастие грейна у мен. 
Тя смята се вечно за права, 
но аз пък избягах от плен! 

 

Когато съвсем я забравя, 

не ще да ми сложи юзди. 
Ще плаче когато се справя – 

спасена от мними звезди. 


 

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За всеки влак си има пасажери
    За всяка болка има билка
    Преди депресията да те начумери
    набързичко с усмивка я изритай!
  • Да, тя дебне от ъгъла и понякога хората дори не подозират за това. И на мен ми хареса стиха. Темата е актуална напоследък
  • Благодаря за коментарите. Редактирам от няколко дни и накрая се получи този сравнително леко звучащ стих по сериозен проблем. Взех повод от филма "Тревожност" и романа "Депресията ме обича". Някои проявления на депресията могат, за съжаление, да са смразяващи.
  • Най-добрият начин за справяне с депресията е като я приемеш да даденост. Тогава със сигурност си отива.
    Поздравления за хубавото и оригинално стихотворение.
  • Рядко оригинален стих. Депресията често се дели на пролетна и есенна.
    Тази е очевидно есенна и следователно по-опасна:

    "Октомври довя я с листата
    и волно тя с тях се въртя.
    Как без да отчита, че страдам,
    злокобно иззе ми плътта!"

    Поздравление, Бо. Много ми хареса!
Предложения
: ??:??