17 jun 2009, 17:49

Депресс

  Poesía
907 0 0

Един празен фон,
бавна музика на стария ми грамофон...
Вкусът ми сега е на лимон...
Отчаян съм от всичко, що е мило,
човешка безотговорност и черно мастило,
една мадама с неподходящо червило,
каквото е сега, такова е и било...
Въпрос, по-стар от света,
въпрос без отговор в своята ръка държа...
Не намирам решение на тази война...
Добро и зло ще съюзя,
в сполучлива любов ще обединя,
но едва ли някога ще се спася...
Напред с цигара в уста,
червена роза подарявам на онази жена,
жена, която за всички нас живя,
ОБИЧАМ я! Мразя реалността...
Не ще забравя онази самота,
която до ден днешен оцеля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...