Jun 17, 2009, 5:49 PM

Депресс

  Poetry
905 0 0

Един празен фон,
бавна музика на стария ми грамофон...
Вкусът ми сега е на лимон...
Отчаян съм от всичко, що е мило,
човешка безотговорност и черно мастило,
една мадама с неподходящо червило,
каквото е сега, такова е и било...
Въпрос, по-стар от света,
въпрос без отговор в своята ръка държа...
Не намирам решение на тази война...
Добро и зло ще съюзя,
в сполучлива любов ще обединя,
но едва ли някога ще се спася...
Напред с цигара в уста,
червена роза подарявам на онази жена,
жена, която за всички нас живя,
ОБИЧАМ я! Мразя реалността...
Не ще забравя онази самота,
която до ден днешен оцеля...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...