17.06.2009 г., 17:49

Депресс

899 0 0

Един празен фон,
бавна музика на стария ми грамофон...
Вкусът ми сега е на лимон...
Отчаян съм от всичко, що е мило,
човешка безотговорност и черно мастило,
една мадама с неподходящо червило,
каквото е сега, такова е и било...
Въпрос, по-стар от света,
въпрос без отговор в своята ръка държа...
Не намирам решение на тази война...
Добро и зло ще съюзя,
в сполучлива любов ще обединя,
но едва ли някога ще се спася...
Напред с цигара в уста,
червена роза подарявам на онази жена,
жена, която за всички нас живя,
ОБИЧАМ я! Мразя реалността...
Не ще забравя онази самота,
която до ден днешен оцеля...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...