28 abr 2017, 11:31

Дерзание

  Poesía » Otra
557 0 8

Нямам думи, за това което сторих,

уж харесвах те, а напълно те убих,

ти беше всичко – и жена и майка и любима,

аз пък постепенно и напълно те разбих.

 

Още търся грешките във тебе,

нямам опита на мойта възраст,

като дете съм – сложено на колене,

и едва ли ще ме превъзпита някоя и мене.

 

Но едно разбрах в живота си препускащ –

ти на всеки можеш да предлагаш любовта,

но да поискаш чувства, там където има само пустош –

тази грешка... не правете, моля ви, сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...