28 abr 2017, 11:31

Дерзание

  Poesía » Otra
554 0 8

Нямам думи, за това което сторих,

уж харесвах те, а напълно те убих,

ти беше всичко – и жена и майка и любима,

аз пък постепенно и напълно те разбих.

 

Още търся грешките във тебе,

нямам опита на мойта възраст,

като дете съм – сложено на колене,

и едва ли ще ме превъзпита някоя и мене.

 

Но едно разбрах в живота си препускащ –

ти на всеки можеш да предлагаш любовта,

но да поискаш чувства, там където има само пустош –

тази грешка... не правете, моля ви, сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...