KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
28.04.2017 г., 11:31 ч.

Дерзание 

  Поезия » Друга
400 0 8

Нямам думи, за това което сторих,

уж харесвах те, а напълно те убих,

ти беше всичко – и жена и майка и любима,

аз пък постепенно и напълно те разбих.

 

Още търся грешките във тебе,

нямам опита на мойта възраст,

като дете съм – сложено на колене,

и едва ли ще ме превъзпита някоя и мене.

 

Но едно разбрах в живота си препускащ –

ти на всеки можеш да предлагаш любовта,

но да поискаш чувства, там където има само пустош –

тази грешка... не правете, моля ви, сега.

© Борислав тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Еси за подкрепата
  • Надеждата умира последна. Вероятно така се е случило и с лирическия, който до последно е търсил любовта в сърдечната пустош. Поздравления за стиха, Кронос!
  • Поздрави и на теб Ивелина
  • Понякога уроците на живота са болезнени, но щом се научат, не се повтарят никога повече...Поздрав!!!
  • Поздрави и за вас Виолета и Пепи
  • След един даващ живот дъжд, пустото място, може да се превърне в красиво!- метафорично се изразих, но се надявам да ме разбереш....Все някога, ще завали. Поздравче, Боби!
  • Всичко е възможно, стига да го искаш достатъчно силно и дълго
  • Много силен стих, но понякога и сред пустоща е възможно да се открие оазис. Поздрави.
Предложения
: ??:??