28.04.2017 г., 11:31

Дерзание

551 0 8

Нямам думи, за това което сторих,

уж харесвах те, а напълно те убих,

ти беше всичко – и жена и майка и любима,

аз пък постепенно и напълно те разбих.

 

Още търся грешките във тебе,

нямам опита на мойта възраст,

като дете съм – сложено на колене,

и едва ли ще ме превъзпита някоя и мене.

 

Но едно разбрах в живота си препускащ –

ти на всеки можеш да предлагаш любовта,

но да поискаш чувства, там където има само пустош –

тази грешка... не правете, моля ви, сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...