12 nov 2008, 3:02

Десетото небе

  Poesía
671 0 7
Десетото небе
 
                             на К.

Девет небета, девет живота,
котките никога не падат по гръб,
както и да си теглим хомота,
няма нищо по тъжно от сълзи и скръб.

Девет живота, искам само единия,
да изживея, както го пиша,
но не ми стиска, и синята фея,
отминава - и изпускам сладкиша.

Крачка по крачка, стъпка по стъпка
милиметър по милион,
всяка секунда, моля отстъпка,
няма, не чувам команда кръгом.

Ехото, екота - гръм срутва комините,
най-после видело става,
спират юзините, и мокасините,
слагам - и  тръгвам тогава.

Девет живота, девет небета,
водките никога не съм ги броил,
както ме гледаш сипи ми десета!
Будя се, гледам ТV водевил.

27.04.2008 01:34 ЕЕТ, София, Хемус.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толедо!
    И ти Радо!
    По добре-по-късно, отколкото никога!
    Благодаря Ви приятели мои.
  • "Девет небета, девет живота,
    котките никога не падат по гръб,
    както и да си теглим хомота,
    няма нищо по тъжно от сълзи и скръб."
    Невероятно откровение,Милчо!Аплодисменти от мен,приятелю!
  • Гот!
    Поздрави!
  • Кадифе! За теб още един бонус! По повод тъгата...
    Дима,Чакам твоя разказ щом си с опит от 7то небе
    Никол, щом ти ме харесваш и аз ще те харесвам. Аз и без това те харесвам.
    Латинче, на теб на лични! ) нали се знаем.
    Таня: нали затова е 10тото небе! за да има и още нещо!

    Защо! Защо Азалия! Защо 4??? )))))))))))))))))
    това е един от най-хубавите ми стихове ...
    ако нещо не ти е понятно, питай ...особено за ехото...
  • Девет небета, девет живота,
    котките никога не падат по гръб,
    както и да си теглим хомота,
    няма нищо по тъжно от сълзи и скръб.
    Няма!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...