12.11.2008 г., 3:02

Десетото небе

666 0 7
Десетото небе
 
                             на К.

Девет небета, девет живота,
котките никога не падат по гръб,
както и да си теглим хомота,
няма нищо по тъжно от сълзи и скръб.

Девет живота, искам само единия,
да изживея, както го пиша,
но не ми стиска, и синята фея,
отминава - и изпускам сладкиша.

Крачка по крачка, стъпка по стъпка
милиметър по милион,
всяка секунда, моля отстъпка,
няма, не чувам команда кръгом.

Ехото, екота - гръм срутва комините,
най-после видело става,
спират юзините, и мокасините,
слагам - и  тръгвам тогава.

Девет живота, девет небета,
водките никога не съм ги броил,
както ме гледаш сипи ми десета!
Будя се, гледам ТV водевил.

27.04.2008 01:34 ЕЕТ, София, Хемус.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толедо!
    И ти Радо!
    По добре-по-късно, отколкото никога!
    Благодаря Ви приятели мои.
  • "Девет небета, девет живота,
    котките никога не падат по гръб,
    както и да си теглим хомота,
    няма нищо по тъжно от сълзи и скръб."
    Невероятно откровение,Милчо!Аплодисменти от мен,приятелю!
  • Гот!
    Поздрави!
  • Кадифе! За теб още един бонус! По повод тъгата...
    Дима,Чакам твоя разказ щом си с опит от 7то небе
    Никол, щом ти ме харесваш и аз ще те харесвам. Аз и без това те харесвам.
    Латинче, на теб на лични! ) нали се знаем.
    Таня: нали затова е 10тото небе! за да има и още нещо!

    Защо! Защо Азалия! Защо 4??? )))))))))))))))))
    това е един от най-хубавите ми стихове ...
    ако нещо не ти е понятно, питай ...особено за ехото...
  • Девет небета, девет живота,
    котките никога не падат по гръб,
    както и да си теглим хомота,
    няма нищо по тъжно от сълзи и скръб.
    Няма!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...