Десетото небе
на К.
Девет небета, девет живота,
котките никога не падат по гръб,
както и да си теглим хомота,
няма нищо по тъжно от сълзи и скръб.
Девет живота, искам само единия,
да изживея, както го пиша,
но не ми стиска, и синята фея,
отминава - и изпускам сладкиша.
Крачка по крачка, стъпка по стъпка
милиметър по милион,
всяка секунда, моля отстъпка,
няма, не чувам команда кръгом.
Ехото, екота - гръм срутва комините,
най-после видело става,
спират юзините, и мокасините,
слагам - и тръгвам тогава.
Девет живота, девет небета,
водките никога не съм ги броил,
както ме гледаш сипи ми десета!
Будя се, гледам ТV водевил.
27.04.2008 01:34 ЕЕТ, София, Хемус.
© Ми Ки All rights reserved.