Роди се пиленце красиво,
малко, голо, без пера,
само човчица красива изпъкваше и радваше ни тя.
Мина ден и падна от гнездото,
но аз видях го и спасих,
от този ден и име му измислих -
името Деси му дарих.
То порасна после,
стана хубаво, добро,
подскача с братче и сестриче
и пият заедно водица.
Перцата бели най-обичам
да ги галя, да ги милвам,
а пък малка душица
гледа ме със своите очички.
Деска малка и игрива,
смут създаваш ни сега,
не си добре и тревожим се така.
От мъничко си те отгледах
и си те обичам аз,
много дълго ще си с мене,
да ме радваш с твойта топлина.
Като твоите перца красиви
няма нигде на света
и оставиш ли ме ти сама,
ще оставиш празнота.