30 jun 2024, 11:24

Дете на Божия безкрай

  Poesía
495 1 1

ДЕТЕ НА БОЖИЯ БЕЗКРАЙ

 

По цяла нощ мълчаните ми думи болят ме – като удари със нож.

Не съм мъдрец като Мевляна Руми, че да ви ръся бисерите с кош.

Чета – и пиша простата си книга, и простичко живея – ден за ден.

И хлябът ми за още двама стига! – ако остане краешник за мен.

Отвъд проводил не една надежда, на следващата казвам тихо: – Да!

 

Над извора признателно се свеждам – да милна отлетялата вода.

Простих се с куп илюзии, химери, преминах през пустини златна кал.

Понякога се питам: – Еех, Валерий, живял ли си, или не си живял?

Живота си, ни дълъг, нито кратък, едва ли нявга ще превърнеш в Рай.

Но – щом е път, върви си го нататък! – едно дете на Божия Безкрай.

 

27 юний 2024 г.

гр. Варна, 7, 55 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...