ДЕТЕ НА БОЖИЯ БЕЗКРАЙ

По цяла нощ мълчаните ми думи болят ме – като удари със нож.

Не съм мъдрец като Мевляна Руми, че да ви ръся бисерите с кош.

Чета – и пиша простата си книга, и простичко живея – ден за ден.

И хлябът ми за още двама стига! – ако остане краешник за мен.

Отвъд проводил не една надежда, на следващата казвам тихо: – Да!

Над извора признателно се свеждам – да милна отлетялата вода.

Простих се с куп илюзии, химери, преминах през пустини златна кал.

Понякога се питам: – Еех, Валерий, живял ли си, или не си живял?

Живота си, ни дълъг, нито кратък, едва ли нявга ще превърнеш в Рай.

Но – щом е път, върви си го нататък! – едно дете на Божия Безкрай.

27 юний 2024 г.

гр. Варна, 7, 55 ч.