И когато разперя ръце,
за да влезе в душата ми вятъра
аз съм птица - свободно сърце,
и политам безгрижно на някъде.
Пак съм с рокля от нежен синчец
и завързвам в косите си залези.
В такт припявам на всеки щурец.
В календара съм юли запазена.
Нямат срок избуелите дни,
нито нощитите звездни и дъхави,
нито сините, топли вълни,
ни солта по очите изсъхнала.
Няма лятото край. То е в мен.
Даже зимата - в длани го нося.
Даже в най-мразовитият ден
пак съм слънце - щастливо и босо.
© Деа Todos los derechos reservados