15 may 2016, 15:45  

Дете на светлината...

761 0 2

Дете на светлината...

 

Ще ви разкажа за нещо значимо,

осветило напълно живота ми-

запознах се не много отдавна

с детето творящо светлината,

с ангелът, живеещ на земята...,

със човечето, което мечтае

че ще спаси човека и душата...

 

” Невъзможно е, не вярваме!”-

обаждат се някои от вас.

Аз обаче отвръщам ви гордо

с високо вирната глава:

Елате с мен и надникнете мига

ще видите, че с право се хваля сега!

 

Ангелче мое, дете на светлина,

благодаря ти, че ме прегърна отново...-

със лъчите играещи в очите ти,

с радостта изпълнила света ти,

с обичта и със надеждата...

осмислящи съществуването ни...

 

Ти си центъра в семейството,

светлината в очите и в сърцето ми,

лекарството за слепотата и умората ми.,

причината да осъзнавам и обичам живота си...

 

Усмихвам се, щом видя усмихнато ти лице,

Щом те чуя как говориш със страст

за мечтите, които ще сбъднат ръцете

на едно жадуващо за приключения сърце...,

щом се убедя отново, че блясъка в очите ти

е по - красив и ярък от този на звездите...,

щом открия, че съм се отнесла за миг,

че съм почувствала лудост и мир,

че съм се замечтала с тебе,

че неспирно винаги вървиш напред ,

и просто никога не спират подвизите ти,

че се изправяш смело и упорито

срещу изпитанията дошли при теб...

 

Ангелче мое, дете на светлината...:

Нека Бог да те пази винаги!

Нека ти даде живот, изпълнен с любов!

Нека защити умението ти

да възприемаш невидимото,

да разпознаваш доброто,

да откриваш уникалното,

да показваш значимото

по пътя към истината...!

Благодаря ти, че имам радостта

да бъда в живота ти,

да се грижа за теб,

да ме учиш как се лети...!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти...!
  • Аз съм от тези, които вярват. Но тайно се промъкнах...в този светъл миг и благодаря за него. Поздравления! Децата виждат това, което ние не виждаме или сме забравили, но когато погледнем към тях всичко ни се избистря. Те ни карат да прозрем отвъд нещата.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...