Дете на светлината...

Ще ви разкажа за нещо значимо,

осветило напълно живота ми-

запознах се не много отдавна

с детето творящо светлината,

с ангелът, живеещ на земята...,

със човечето, което мечтае

че ще спаси човека и душата...

” Невъзможно е, не вярваме!”-

обаждат се някои от вас.

Аз обаче отвръщам ви гордо

с високо вирната глава:

Елате с мен и надникнете мига

ще видите, че с право се хваля сега!

Ангелче мое, дете на светлина,

благодаря ти, че ме прегърна отново...-

със лъчите играещи в очите ти,

с радостта изпълнила света ти,

с обичта и със надеждата...

осмислящи съществуването ни...

Ти си центъра в семейството,

светлината в очите и в сърцето ми,

лекарството за слепотата и умората ми.,

причината да осъзнавам и обичам живота си...

Усмихвам се, щом видя усмихнато ти лице,

Щом те чуя как говориш със страст

за мечтите, които ще сбъднат ръцете

на едно жадуващо за приключения сърце...,

щом се убедя отново, че блясъка в очите ти

е по - красив и ярък от този на звездите...,

щом открия, че съм се отнесла за миг,

че съм почувствала лудост и мир,

че съм се замечтала с тебе,

че неспирно винаги вървиш напред ,

и просто никога не спират подвизите ти,

че се изправяш смело и упорито

срещу изпитанията дошли при теб...

Ангелче мое, дете на светлината...:

Нека Бог да те пази винаги!

Нека ти даде живот, изпълнен с любов!

Нека защити умението ти

да възприемаш невидимото,

да разпознаваш доброто,

да откриваш уникалното,

да показваш значимото

по пътя към истината...!

Благодаря ти, че имам радостта

да бъда в живота ти,

да се грижа за теб,

да ме учиш как се лети...!