May 15, 2016, 3:45 PM  

Дете на светлината...

767 0 2

Дете на светлината...

 

Ще ви разкажа за нещо значимо,

осветило напълно живота ми-

запознах се не много отдавна

с детето творящо светлината,

с ангелът, живеещ на земята...,

със човечето, което мечтае

че ще спаси човека и душата...

 

” Невъзможно е, не вярваме!”-

обаждат се някои от вас.

Аз обаче отвръщам ви гордо

с високо вирната глава:

Елате с мен и надникнете мига

ще видите, че с право се хваля сега!

 

Ангелче мое, дете на светлина,

благодаря ти, че ме прегърна отново...-

със лъчите играещи в очите ти,

с радостта изпълнила света ти,

с обичта и със надеждата...

осмислящи съществуването ни...

 

Ти си центъра в семейството,

светлината в очите и в сърцето ми,

лекарството за слепотата и умората ми.,

причината да осъзнавам и обичам живота си...

 

Усмихвам се, щом видя усмихнато ти лице,

Щом те чуя как говориш със страст

за мечтите, които ще сбъднат ръцете

на едно жадуващо за приключения сърце...,

щом се убедя отново, че блясъка в очите ти

е по - красив и ярък от този на звездите...,

щом открия, че съм се отнесла за миг,

че съм почувствала лудост и мир,

че съм се замечтала с тебе,

че неспирно винаги вървиш напред ,

и просто никога не спират подвизите ти,

че се изправяш смело и упорито

срещу изпитанията дошли при теб...

 

Ангелче мое, дете на светлината...:

Нека Бог да те пази винаги!

Нека ти даде живот, изпълнен с любов!

Нека защити умението ти

да възприемаш невидимото,

да разпознаваш доброто,

да откриваш уникалното,

да показваш значимото

по пътя към истината...!

Благодаря ти, че имам радостта

да бъда в живота ти,

да се грижа за теб,

да ме учиш как се лети...!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти...!
  • Аз съм от тези, които вярват. Но тайно се промъкнах...в този светъл миг и благодаря за него. Поздравления! Децата виждат това, което ние не виждаме или сме забравили, но когато погледнем към тях всичко ни се избистря. Те ни карат да прозрем отвъд нещата.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...