15.05.2016 г., 15:45  

Дете на светлината...

759 0 2

Дете на светлината...

 

Ще ви разкажа за нещо значимо,

осветило напълно живота ми-

запознах се не много отдавна

с детето творящо светлината,

с ангелът, живеещ на земята...,

със човечето, което мечтае

че ще спаси човека и душата...

 

” Невъзможно е, не вярваме!”-

обаждат се някои от вас.

Аз обаче отвръщам ви гордо

с високо вирната глава:

Елате с мен и надникнете мига

ще видите, че с право се хваля сега!

 

Ангелче мое, дете на светлина,

благодаря ти, че ме прегърна отново...-

със лъчите играещи в очите ти,

с радостта изпълнила света ти,

с обичта и със надеждата...

осмислящи съществуването ни...

 

Ти си центъра в семейството,

светлината в очите и в сърцето ми,

лекарството за слепотата и умората ми.,

причината да осъзнавам и обичам живота си...

 

Усмихвам се, щом видя усмихнато ти лице,

Щом те чуя как говориш със страст

за мечтите, които ще сбъднат ръцете

на едно жадуващо за приключения сърце...,

щом се убедя отново, че блясъка в очите ти

е по - красив и ярък от този на звездите...,

щом открия, че съм се отнесла за миг,

че съм почувствала лудост и мир,

че съм се замечтала с тебе,

че неспирно винаги вървиш напред ,

и просто никога не спират подвизите ти,

че се изправяш смело и упорито

срещу изпитанията дошли при теб...

 

Ангелче мое, дете на светлината...:

Нека Бог да те пази винаги!

Нека ти даде живот, изпълнен с любов!

Нека защити умението ти

да възприемаш невидимото,

да разпознаваш доброто,

да откриваш уникалното,

да показваш значимото

по пътя към истината...!

Благодаря ти, че имам радостта

да бъда в живота ти,

да се грижа за теб,

да ме учиш как се лети...!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти...!
  • Аз съм от тези, които вярват. Но тайно се промъкнах...в този светъл миг и благодаря за него. Поздравления! Децата виждат това, което ние не виждаме или сме забравили, но когато погледнем към тях всичко ни се избистря. Те ни карат да прозрем отвъд нещата.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...