27 sept 2014, 20:38

Детелина 

  Poesía » Del paisaje
723 0 0

Била съм апатична,

това прави ме от всички вас различна.

Може би е просто някаква черта анатомична,

но аз съм всъщност много, много динамична.

Нараниш ли моето сърце,

ще ми паднеш ти на колене.

Не съм вече мила, нежна и добричка,

настъпиш ли ме веднъж, 

ще се запознаеш с моята същност - нетипична.

Може би изглеждам романтична,

на минутата ще стана много, много безразлична.

Живея безгрижно, за проблеми не мисля,

живота си искам внимателно да осмисля.

Това съм аз - искрица огън в запалена камина,

но на вид като нежно цъвтяща детелина.

Моята душа като стъбълцето и лесно е ранима,

откъснеш ли го знай,

закриляй го докрай.

© Теодора Делиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??