27.09.2014 г., 20:38

Детелина

970 0 0

Била съм апатична,

това прави ме от всички вас различна.

Може би е просто някаква черта анатомична,

но аз съм всъщност много, много динамична.

Нараниш ли моето сърце,

ще ми паднеш ти на колене.

Не съм вече мила, нежна и добричка,

настъпиш ли ме веднъж, 

ще се запознаеш с моята същност - нетипична.

Може би изглеждам романтична,

на минутата ще стана много, много безразлична.

Живея безгрижно, за проблеми не мисля,

живота си искам внимателно да осмисля.

Това съм аз - искрица огън в запалена камина,

но на вид като нежно цъвтяща детелина.

Моята душа като стъбълцето и лесно е ранима,

откъснеш ли го знай,

закриляй го докрай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Делиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...