26 jun 2006, 10:18

Детелина за благослов

  Poesía
937 0 10
Плъзгам поглед в тревата зелена,
като море се люлее от вятъра,
тук намерих за теб детелина
четирилистна със обич погалена.
И откъсната с трепетни пръсти
за да мога на теб да я дам,
тя изсъхна между белите листи,
като спомен за оня пожар.
В който лумнах сред огнени клади
в безпокойство молитви мълвях
със душата си в буйни пожари
все към теб моя обич вървях.
С ключ отключвах малък параклис
и се молех с най-чисти сълзи.
Обич моя, живот за теб просех
да те има и във бъдните дни.
Слънце грее сред клони зелени
във тревата сребриста блести,
на сълзите ми капките бели
са превърнати в истински перли.
С тях откупвам сега всяка болка,
но не мога да искам от теб
мой да бъдеш, да няма разлъка...
Ти си свободен с душа на поет!
Бяла птица във клетка не бива
да заключвам дори със любов!
Полети моя птицо красива,
с детелина от мен -  благослов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...