Jun 26, 2006, 10:18 AM

Детелина за благослов 

  Poetry
767 0 10
Плъзгам поглед в тревата зелена,
като море се люлее от вятъра,
тук намерих за теб детелина
четирилистна със обич погалена.
И откъсната с трепетни пръсти
за да мога на теб да я дам,
тя изсъхна между белите листи,
като спомен за оня пожар.
В който лумнах сред огнени клади
в безпокойство молитви мълвях
със душата си в буйни пожари
все към теб моя обич вървях.
С ключ отключвах малък параклис
и се молех с най-чисти сълзи.
Обич моя, живот за теб просех
да те има и във бъдните дни.
Слънце грее сред клони зелени
във тревата сребриста блести,
на сълзите ми капките бели
са превърнати в истински перли.
С тях откупвам сега всяка болка,
но не мога да искам от теб
мой да бъдеш, да няма разлъка...
Ти си свободен с душа на поет!
Бяла птица във клетка не бива
да заключвам дори със любов!
Полети моя птицо красива,
с детелина от мен -  благослов!

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??