29 mar 2012, 20:02

Детенце

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

Свил крачета до коремче,

юмручета опрени до ушички,

спи детенце, гушнало меченце.

Усмивка грейва на лицето малко

в спомена далечен.

Там някъде в безкрая

е моят дом голям,

където радостта и светлината

ме огряват всеки ден.

Сега съм тука на Земята

и още виждам моя дом

и Ангелите, моите дружки,

завихрени с Любов безкрайна.

Но знам, че скоро ще забравя

този дом широк, пълен със Любов.

С малки ситни крачки

аз ще тръгна по Земята,

уроците си да науча

и отново да намеря

 пътя към дома.

И трепват мигличките дълги във съня

и телцето грейва в светлина,

а над него като страж стои

Ангелът - дружка от безкрая.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...