29 мар. 2012 г., 20:02

Детенце

1.2K 0 0

Свил крачета до коремче,

юмручета опрени до ушички,

спи детенце, гушнало меченце.

Усмивка грейва на лицето малко

в спомена далечен.

Там някъде в безкрая

е моят дом голям,

където радостта и светлината

ме огряват всеки ден.

Сега съм тука на Земята

и още виждам моя дом

и Ангелите, моите дружки,

завихрени с Любов безкрайна.

Но знам, че скоро ще забравя

този дом широк, пълен със Любов.

С малки ситни крачки

аз ще тръгна по Земята,

уроците си да науча

и отново да намеря

 пътя към дома.

И трепват мигличките дълги във съня

и телцето грейва в светлина,

а над него като страж стои

Ангелът - дружка от безкрая.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...