22 nov 2008, 8:46

Детето

1.6K 0 5

Пъстроцветна дъга, тъжно небе,

есенни листа, тъжно дете.

Вятърът шуми, едно листо пада,

тежък живот, едно дете страда.

 

Чистият дъжд земята изгаря,

чистият дъжд душата отмаря,

но има ли друг да ни носи почивка,

както детето със нежна усмивка.

 

Само е детето, само под дъжда.

Отгоре весели клони шумят.

Само е детето, а зимата иде.

Само е детето, само ще си иде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошъл в сайта!
    Хареса ми стихотворението, въпреки че ме натъжи!
    Успек Ники!
  • Дерзай Ники,
    от сега започва трудното. Ако не вярваш, питай тук там!
    Успех и се радвам, че се отби на юбилея ми)
  • Мерси Това ми е първият опит в поезията.
  • Тъжен е стихът ти! Добре дошъл!
  • Хубаво е! Добре дошъл в сайта !

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...