22.11.2008 г., 8:46

Детето

1.6K 0 5

Пъстроцветна дъга, тъжно небе,

есенни листа, тъжно дете.

Вятърът шуми, едно листо пада,

тежък живот, едно дете страда.

 

Чистият дъжд земята изгаря,

чистият дъжд душата отмаря,

но има ли друг да ни носи почивка,

както детето със нежна усмивка.

 

Само е детето, само под дъжда.

Отгоре весели клони шумят.

Само е детето, а зимата иде.

Само е детето, само ще си иде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошъл в сайта!
    Хареса ми стихотворението, въпреки че ме натъжи!
    Успек Ники!
  • Дерзай Ники,
    от сега започва трудното. Ако не вярваш, питай тук там!
    Успех и се радвам, че се отби на юбилея ми)
  • Мерси Това ми е първият опит в поезията.
  • Тъжен е стихът ти! Добре дошъл!
  • Хубаво е! Добре дошъл в сайта !

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...