22.11.2008 г., 8:46

Детето

1.6K 0 5

Пъстроцветна дъга, тъжно небе,

есенни листа, тъжно дете.

Вятърът шуми, едно листо пада,

тежък живот, едно дете страда.

 

Чистият дъжд земята изгаря,

чистият дъжд душата отмаря,

но има ли друг да ни носи почивка,

както детето със нежна усмивка.

 

Само е детето, само под дъжда.

Отгоре весели клони шумят.

Само е детето, а зимата иде.

Само е детето, само ще си иде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошъл в сайта!
    Хареса ми стихотворението, въпреки че ме натъжи!
    Успек Ники!
  • Дерзай Ники,
    от сега започва трудното. Ако не вярваш, питай тук там!
    Успех и се радвам, че се отби на юбилея ми)
  • Мерси Това ми е първият опит в поезията.
  • Тъжен е стихът ти! Добре дошъл!
  • Хубаво е! Добре дошъл в сайта !

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...