22 нояб. 2008 г., 08:46

Детето

1.6K 0 5

Пъстроцветна дъга, тъжно небе,

есенни листа, тъжно дете.

Вятърът шуми, едно листо пада,

тежък живот, едно дете страда.

 

Чистият дъжд земята изгаря,

чистият дъжд душата отмаря,

но има ли друг да ни носи почивка,

както детето със нежна усмивка.

 

Само е детето, само под дъжда.

Отгоре весели клони шумят.

Само е детето, а зимата иде.

Само е детето, само ще си иде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошъл в сайта!
    Хареса ми стихотворението, въпреки че ме натъжи!
    Успек Ники!
  • Дерзай Ники,
    от сега започва трудното. Ако не вярваш, питай тук там!
    Успех и се радвам, че се отби на юбилея ми)
  • Мерси Това ми е първият опит в поезията.
  • Тъжен е стихът ти! Добре дошъл!
  • Хубаво е! Добре дошъл в сайта !

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...