Детето в мен без душа остана,
загуби я, сега вилнее само страх,
да се надява отдавна опрестана,
мечти и копнежи са вече на прах...
Нищо, нищо не остана цяло,
сърцето е разбито, но спря да кърви,
детето в мен отдавна е умряло,
като жив труп сега сред мъртви върви...
Тялото, призрачно-бяло, студено
очаква някой с ласка да стопли,
макар да е от силна болка омъртвено,
във него живеят още скрити вопли... ...