Детето в мен без душа остана,
загуби я, сега вилнее само страх,
да се надява отдавна опрестана,
мечти и копнежи са вече на прах...

Нищо, нищо не остана цяло,
сърцето е разбито, но спря да кърви,
детето в мен отдавна е умряло,
като жив труп сега сред мъртви върви...

Тялото, призрачно-бяло, студено
очаква някой с ласка да стопли,
макар да е от силна болка омъртвено,
във него живеят още скрити вопли...

Чуваш ли... във мрака силното стенание,
което остро въздуха пронизва,
детето в мен напомня за страдание
и тихо шепне "Живота се изнизва..."

Безжизнено е веч детето,
уби го младата у мен жена,
с острите си нокти безжалостно раздра сърцето,
научи го на болка, на болката от самота...

Безмилостна е в мен жената,
тъпче и мачка сърцата наред,
причинява на други за нея болка непозната
и пръска омраза, омраза навред...

Исках да върна детето,
да изкупя непростимия грях,
исках да видя невинно лицето,
страхувах се от нещо и неусетно се спрях...

Едно през сълзи осъзнах и си казах:
"Няма повече милост за мен!
Пътят лош сама си показах,
сама си заслужих и черния ден!

Не е ли... Не е ли жалко
детето в мене толкоз рано да умре...
а беше толкова  невинно, чисто, малко,
сега прерастна във жена, която никой не бе способен да спре!!!

                                             ***Vampire_Blood_Kiss***